Мадаин Салих

Медаин Салех се явява важен архитектурен и културен паметник, съхранен от времето на Набатейската цивилизация.
Разположен е на 320 км южно от Петра.
В древността е бил известен като Хегра и като Ал Хиджр.
Градът е бил населен от I в.пр.Хр. Местността се споменава в Корана като част от народа Семуд, на който е бил изпратен пророкът Салих.
Племето семуд е обитавало ал-Хиджр, скалите на север в Арабския полуостров - между Медина и Дамаск.
Те са изсичали в скалите своите дворци, а в планините - убежища и пещери.
В тази местност могат да се открият 111 запазени гробници от I в.пр.Хр., както и да се видят старовремски платове и рисунки. Местните го смятат за прокълната местност предвид една легенда - легендата гласи, че на семудините бил изпратен като пророк техният събрат Салих.
Те му казали:
Ако наистина си пророк, помоли се от този камък даизлезе камила, тогава ще повярваме, че си пророк.
Салих се помолил и от камъка излязла камила, както поискали.
Тя давала мляко, с което можело да се изхранва цялото население на града.
Част от онези, които видели това чудо, повярвали в него, а другите продължили да живеят в неверие.
Въпреки че Салих наредил народът му да не посяга на камилата, те я убили.
После този пророк напуснал земята, където живеел, а народът му погинал от силно земетресение.
Самият град е имал водопровод, пазар, кули, водните цистерни.
За съжаление до сега са запазени в добро състояние само гробниците, украсени с издялани в скалите портици, колони, грифони, геометрични символи.
Тези гробници имат и надписи на арамейски, които съобщават кой е изградил гробницата, кой е погребан в нея и кой може да я използва.

 

 

 

В Саудитска Арабия се намира един изгубен във времето град.

 Неговото име е Мадаин Салих (на арабски: مدائن صالح ) което означава " градът на Салех ".

Архитектурата му е много подобна с архитектурата на Петра.

Сравненията с йорданския розово - каменен град Петра са неизбежни, макар Мадаин Салих да е по-завладяващ в много отношения.

По-малко известен, по-трудно достъпен и затова и по-слабо посещаван, отколкото Петра. Мадаин Салех, изрязан в огромните скали на Арабската пустиня, е известен с гробниците си, датиращи от 100 г. пр.н.е. Макар техният вид да е смятан за по-малко впечатляващ, отколкото на тези в Петра, местният камък е по-устойчив на природните стихии, така че гробниците са по-добре запазени.

  Този древен град, забравен и изгубен в пустинята на Саудитска Арабия е посещаван от 15 000 човека на година. 

 

В Южна Арабия и из Хиджаз били открити писмени знаци, графически наподобяващи азбуката на самудяните (наречена "Самудийска азбука").

 Тази азбука била открита за първи път в централната част на Йемен, близо до днешния град Самуд.
На север от тази област се намира Руб'aл Kхали, на юг Хадрамут, а на запад Шабвах 

 

 Забравения град, наречен Maдаин Салех се явява важен архитектурен и културен паметник, съхранен от времето на Набатейската цивилизация.

Разположен е на 320 км южно от Петра. В древността е бил известен като Хегра и като Ал Хиджр.

Градът е бил населен от I в.пр.Хр.

 Местността се споменава в Корана като част от народа Семуд, на който е бил изпратен пророкът Салих.

Племето семуд е обитавало ал-Хиджр, скалите на север в Арабския полуостров - между Медина и Дамаск.

Те са изсичали в скалите своите дворци, а в планините - убежища и пещери.

В тази местност могат да се открият 111 запазени гробници от I в.пр.Хр., както и да се видят старовремски платове и рисунки.

Набатеямите, които били арабско племе, основали заедно със самудяните кралство в долината Рум, или с другото й наименование – Петра, в Йордания.
На това място могат да се видят най-красивите примери на каменното майсторство на този народ.
В Корана също е споменато за майсторството на самудяните в каменоделието.
Днес обаче това, което е останало от двете общества, са само някои руини, които ни дават представа за изкуството на онова време.
На снимките са изобразени няколко примера на каменното майсторство в долината Петра

 

Сравненията с йорданския розово-каменен град Петра са неизбежни, макар Мадаин Салих (Mada’in Saleh) да е по-завладяващ в много отношения.

По-малко известен, по-трудно достъпен и затова и по-слабо посещаван, отколкото Петра, Мадаин Салех, изрязан в огромните излезли на повърхността скали в Арабската пустиня, е известен с гробниците си, датиращи от 100 г. пр.н.е. Макар техният вид да е смятан за по-малко впечатляващ, отколкото на тези в Петра, местният камък е по-устойчив на природните стихии, така че гробниците са малко по-добре запазени.

 

 

Въпреки това, ерозията е сътворила някои причудливи образувания, а многоцветните минерални пластове са разкривани и сгрявани от изменчивата дневна светлина. Право на север от Уади Хадхрамаут в земите, които днес са Йемен, Мадаин Салих е бил спирка по известния маршрут на керваните с бялата смола ливан, транспортиращи скъпоценния товар и други благовония и подправки до средиземноморските пристанища на Сирия.

Но зенитът на Мадаин Салих бил краткотраен

(последната гробница е построена през 76 г.);

 римляните, с неизменната си находчивост, започват да пренасят любимите си благовония с кораби по Червено море директно до Египет.

 

 

 

мадаин салех в корана

 

80. И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците.

81. Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях.

82. И изсичаха домове в планините ­ в безопасност. ...

83. Но Викът ги обзе на сутринта.

84. И не ги избави онова, което бяха придобили.

СУРА 15. АЛ-ХИДЖР (АЛ-ХИДЖР

 

От споменатите в Корана народи самудяните са тези, за които днес разполагаме с най-много информация.
Историческите източници сочат, че наистина в миналото е живял народ на име самудяни

 

Предполага се, че споменатият в Корана народ на Хиджр и самудяните са в действителност един и същи народ, защото другото име на самудяните е “хората на Хиджр”.
При това положение може би думата “самудяни” означава името на народа, а Хиджр е един от построените от тези хора градове.
Всъщност описанията на гръцкия географ Плиний са в тази насока.

Плиний пише, че местата, по които са живели самудяните, са Домата и Хегра, които пък в момента представляват град Хиджр

 

В Корана адитите и самудяните винаги са споменавани заедно.
Нещо повече, в айятите самудяните са съветвани да се поучат от адитите.
Това показва, че самудяните са имали подробна информация за адитите.

...
И при самудяните пратихме брат им Салих. Каза:
“О, народе мой, служете на Аллах!
Нямате друг Бог освен Него!
При вас дойде вече ясен знак от вашия Господ.

 

 (Салих каза на народа си:)
"Спомнете си как Той ви стори наследници подир адитите и ви настани по земята!
Правите в равнините й дворци и дълбаете в планините домове.
Помнете благата на Аллах и не сейте развала по земята, рушейки!”
(Сура Араф: 73-74)

 

Местностите, които са обитавали адитите и самудяните, обаче са били географски доста отдалечени едни от други.
Изглежда, че няма връзка между тези два народа, тогава защо в айята, адресиран до самудяните, те са накарани да си спомнят за адитите?

 

След кратки проучвания отговорът излиза наяве.
Географското разстояние между самудяните и адитите е подвеждащо. Историческите източници разкриват, че в действителност между тези два народа съществува една много здрава връзка.
Самудяните познавали адитите, защото най-вероятно имали един и същи произход.
В Британика Микропедия (Britannica Micropaedia) под заглавието "Самудяни" пише следното за то...зи народ:

Племе или група от племена, които изглежда, че са били известни в древна Арабия.
Въпреки че самудяните вероятно произхождат от Южна Арабия, очевидно през ранните векове една голяма част от тях е мигрирала на север и се е заселила по склоновете на Джабал Aтхлаб (планина).

Неотдавнашните археологически проучвания разкриха множество скални надписи и картини, принадлежащи на самудяните не само в Джабал Aтхлаб, но също така и из цяла централна Арабия.

 

По-рано видяхме, че адитите са живели в Южна Арабия.
От голямо значение е, че някои останки от самудяните са открити в региона, обитаван преди това от адитите, и особено около местността, където са живели и където е разположена столицата на хадрамитите - потомците на адитите.
Тази ситуация обяснява споменатата в Корана връзка адити-самудяни.

 

 

Тамуд (самудяните) били известен род, наречени на дядо си, който бил син на Атир, сина на Ирамс, сина на Сем, сина на Нух (а.с.). Те били населяващи долината Хиджр (между Медина и Сирия) араби.

Живели след адитите (народа на Ад) и се молили също като тях на идоли, след което Бог им пратил пратеник от техния род: Салих (а.с.), който бил на почит сред тях (виж: Коран 11:62).
Той ги приканвал, да

се кланят само на Един Бог.
Малцина го последвали, докато повечето от народа му се възпротивили да последват досеното от него послание.
Те го обиждали, вредели му и искали да го убият.
Убили изпратената от Бог като чудо, за да подкрепи истината за посланичеството на Салих (а.с.), камила.
След което Бог ги унищожил.

Това се споменава на следните места в Корана:

[7:73-79], [11:61-68], [15:80-84], [17:59], [26:141-159], [27:45-53], [41:17-18], [54:23-32], [91:11-15].

 

 

Народите на Ад и Тамуд не се споменават в днешната Библия.
Следният откъс от Сура Ибрахим обаче показва, че

 Моисей (а.с.) е разказвал за двата народа:

"И рече Муса: "Дори вие и всички по земята да сте неблагодарни, Аллах е пребогат, всеславен.
Нима не получихте вестта за онези преди вас -; народа на Нух и адитите, и самудяните, и онези след тях?

Знае ги само Аллах.
При тях идваха техните пратеници с ясните знаци, а те тикваха ръце в устата си и казваха:
"Не вярваме на това, с което сте изпратени, и се съмняваме с подозрение в това, към което ни зовете"""
[Коран 14:8-9]

 

 

 

Накратко, заради неподчинението си към Божия пратеник самудяните били погубени.
Нито сградите, които те били построили, нито произведенията на изкуството, които били изработили, не са могли да ги спасят от наказанието.
Самудяните, подобно на всички останали народи преди и след тях, които отрекли Истината, били погубени посредством ужасно наказание.

 

 

  

 

 

Най-старият източник, в който се споменава за самудяните, са държавните регистри на Вавилон, където се описва победата на вавилонския крал Саргон II над този народ.
Саргон II ги е победил вследствие на проведена в Северна Арабия през 8 век пр.Хр. война.
Гърците също разказват за този народ и в произведенията на Аристотел, Птолемей и Плиний са споменавани като “тамудеи”, т.е. “самудяни”.

 Преди пророка Мохамед (м.н.), между 400 и 600 г. сл.Хр., следите им изчезват

На адитите пък за пример е даван народът на Нух, който е живял преди тях.
Така както адитите са имали историческо значение за самудяните, така и народът на Нух е бил от историческа важност за адитите.
Тези хора са имали информация едни за други и вероятно са имали един и същи произход

Къде: 330 км северно от Медина.
Най-добро време: октомври-април.

 

 

На 6 юли 2008 година благодарение на своите добре запазени останки от късната античност, особено на 131 скално изсечени монументални гробници, с богато орнаментирани фасади от Набатейското царство, ЮНЕСКО обявява Медаин Салех като обект на световното културно наследство, това е първият обект на световното наследство в Саудитска Арабия.